автор: д-р Радица Алексовска, д.м.

семеен лекар

От първата лъжичка до семейната трапеза

Захранването е постепенен процес, при който към кърмата или адаптираното мляко започваме да добавяме подходящи за възрастта храни. Постепенно увеличаваме количеството, разнообразието, хранителната стойност и консистенцията на храната.

Според Световната здравна организация допълващото хранене започва около  6 -я месеца ( не по-рано от 4 1/2 месеца и не по- късно от 6 навършени месеца), като се съобразяваме и с индивидуалното развитие и готовността на детето.

Кога бебето е готово?

Обикновено бебето е готово да започне захранване, когато:

• държи стабилно главата си;
• може да стои седнало с опора и има добър контрол на тялото;
• проявява интерес към храната;
• посяга към храната и може да я насочи към устата;
• може да преглъща храната, вместо постоянно да я избутва навън с езика.

Самото по-често събуждане през нощта или желанието за повече мляко не са достатъчна причина за по-ранно захранване.

С колко количество започваме?

Първата среща с храната не е пълно хранене.

Може да започнем с 2-3 чаени лъжички – приблизително 10-20 g, веднъж дневно.

Ако детето приема храната добре, количеството постепенно се увеличава според неговия апетит.

Ориентировъчно това може да изглежда така:

10g → 20–30 g → 50–60 g → 80–100 g → постепенно към пълноценно хранене.

Това не е задължителна схема и не е необходимо храната да се измерва до последния грам. Едно дете ще увеличи количеството по-бързо, друго ще има нужда от повече време.

Не насилваме детето да изяде определено количество.

В началото, след малкото количество допълваща храна, бебето продължава да получава обичайното си млечно хранене.

С увеличаване на количеството и хранителната стойност на храната необходимостта от дохранване с мляко постепенно намалява.

Ориентировъчно за около 10–14 дни едно дневно хранене може да се оформи като пълноценно немлечно хранене, след което детето вече да няма нужда от дохранване с мляко.

Това е ориентир, а не срок, който всяко бебе трябва задължително да спази.

Трябва ли всяка нова храна да започва от една лъжичка?

Не.

Постепенното увеличаване се отнася преди всичко до количеството на цялото хранене, а не означава, че всеки нов зеленчук или плод трябва отново да започва от една чаена лъжичка.

Например, ако детето вече приема добре картоф и тиквичка и изяжда 60–80 g зеленчуково пюре, при добавянето на морков не е необходимо цялото хранене отново да бъде само 1–2 лъжички.

Малко количество морков може да бъде добавено към вече познатите зеленчуци и постепенно да се увеличи.

Трябва ли всяка храна да се въвежда 3–5 дни?

При здраво бебе не е необходимо всеки нов зеленчук, плод или друга обичайна храна да се предлага самостоятелно в продължение на 3–5 дни, преди да бъде въведена следващата.

След като детето приема добре храната, разнообразието може постепенно да се увеличава.

Продължителното изчакване между всяка нова храна може ненужно да забави изграждането на разнообразно меню.

Има едно важно изключение – алергените

Потенциално алергенните храни е добре първоначално да се въвеждат по една, за да можем лесно да разпознаем евентуална реакция.

Сред тях са:

яйце • фъстък • риба • пшеница • млечни продукти • сусам • соя • ядки в безопасна форма

Първото количество трябва да бъде малко и храната е добре да се предложи през деня, когато детето е здраво и може да бъде наблюдавано.

Ако няма реакция, количеството постепенно се увеличава.

След като алергенната храна е въведена и се понася добре, няма причина да бъде спирана – добре е тя да продължи да присъства редовно в менюто.

При тежка екзема, установена хранителна алергия или предишна реакция към храна въвеждането на алергени трябва да бъде обсъдено с лекар.

С какво да започне захранването?

Няма единствена задължителна „първа храна“.

В българската практика често се започва със зеленчуково пюре.

Подходящи първи зеленчуци могат да бъдат например:

тиквичка • картоф • тиква • морков • пащърнак • броколи • карфиол

Постепенно към зеленчуците трябва да се добавят и храни, богати на желязо, защото след около шестия месец потребностите на бебето от желязо нарастват.

Подходящи са:

месо • яйце • риба • бобови храни • обогатени с желязо зърнени храни.

Целта не е бебето дълго време да получава само зеленчуково или плодово пюре, а постепенно да се изгради разнообразно и хранително пълноценно меню.

Консистенцията също се увеличава постепенно

Захранването не е само увеличаване на количеството.

Постепенно трябва да се развива и текстурата:

гладко пюре → по-гъсто пюре → намачкана храна → меки малки частици → подходящи храни за самостоятелно вземане → адаптирана семейна храна.

Не е необходимо бебето дълго време да остава само на напълно гладки пюрета.

Около 8-месечна възраст много бебета вече могат да приемат подходящи меки храни с пръсти.

Колко хранения за 24 часа?

На 6–8 месеца постепенно се изграждат около 2–3 хранения с допълваща храна дневно.

На 9–11 месеца обичайно се преминава към около 3–4 хранения дневно.

Това са ориентири. Апетитът, растежът и развитието на детето остават водещи.

Кърменето може да продължи успоредно със захранването. При некърменото бебе адаптираното мляко остава основната млечна напитка през първата година.

Вода

След започване на захранването започваме да предлагаме и вода.

Добре е постепенно детето да се учи да пие от отворена или подходяща тренировъчна чаша.

Сокове, подсладени чайове и други сладки напитки не са необходими.

Какво НЕ даваме?

Мед преди навършване на 12 месеца – поради риск от детски ботулизъм.

Цели ядки – поради опасност от задавяне.

Добавена захар и подсладени напитки – не са необходими.

Излишно добавена сол – бебето няма нужда храната му да бъде осолявана като храната за възрастните.

Непастьоризирано мляко и млечни продукти – поради риск от инфекции.

Краве мляко като основна напитка преди 12 месеца – то не трябва да замества кърмата или адаптираното мляко.

Избягваме и храни с висок риск от задавяне – цели гроздови зърна, пуканки, цели ядки, твърди парчета сурова ябълка или морков, кръгло нарязани колбаси и други твърди или кръгли храни.

Бебето определя количеството

Един от най-важните принципи на съвременното захранване е responsive feeding – хранене според сигналите на детето.

Родителят избира каква подходяща храна да предложи, кога и къде.

Детето показва дали е гладно и колко желае да изяде.

Не насилваме.

Не разсейваме с телефон или телевизор, за да „вкараме още няколко лъжички“.

Не настояваме детето да довърши порцията.

Отказът на една храна при първото предлагане също не означава, че детето никога няма да я хареса. Можем спокойно да я предложим отново друг ден.

Запомнете четири думи

КОЛИЧЕСТВО • КАЧЕСТВО • РАЗНООБРАЗИЕ • КОНСИСТЕНЦИЯ

Всички те се развиват постепенно.

Започваме с 1–2 чаени лъжички, а не с цяла порция.

Постепенно увеличаваме количеството и изграждаме пълноценно хранене.

Не е необходимо всеки нов зеленчук или плод да започва от една лъжичка или да бъде въвеждан самостоятелно в продължение на няколко дни.

Алергените въвеждаме по-внимателно – по един, първоначално в малко количество и когато детето е здраво.

И през целия процес следваме най-важния ориентир – самото дете, неговото развитие, апетит и сигнали за глад и ситост.

Кога считаме едно хранене за заместено?

Заместено хранене означава, че бебето вече приема достатъчно количество хранително пълноценна допълваща храна, така че непосредствено след нея не се налага рутинно дохранване с кърма или адаптирано мляко.

Това обаче не означава прекратяване или ограничаване на кърменето през останалата част от деня. Кърменето продължава паралелно със захранването, като СЗО препоръчва продължаването му до 2 години и след това, ако майката и детето желаят. 

Захранването се съобразява и със здравословното състояние на бебето

Няма една схема, подходяща за всички деца. Изборът на нови храни трябва да се съобразява с апетита, растежа, изхожданията, наличието на рефлукс, алергии и общото здравословно състояние на бебето.

При склонност към запек

Предпочитаме храни, които обичайно подпомагат по-мекото и редовно изхождане:

круша • слива/пюре от сушена слива • праскова • кайсия • киви • броколи • тиквичка • грах • овесени каши

Увеличаването на фибрите трябва да бъде съчетано с достатъчно течности според възрастта. Не е добре менюто да се изгражда предимно от храни с по-ниско съдържание на фибри, например големи количества рафинирана оризова каша.

При по-редки или нестабилни изхождания

Важно е да разграничим нормалните по-меки изхождания на кърмачето от истинската диария.

Когато изхожданията са временно по-редки и няма признаци на заболяване или обезводняване, можем да предпочетем:

картоф • ориз/оризова каша • банан • морков • ябълково пюре • подходящи зърнени каши.

Не е необходимо продължително спазване на силно ограничителна „запичаща диета“. Разнообразното хранене се възстановява според поносимостта.

При многократни воднисти изхождания, повръщане, температура, кръв или слуз в изпражненията, отказ от течности, намалено уриниране или отпадналост е необходима лекарска оценка.

При гастроезофагеален рефлукс

Предпочитаме по-малки порции, защото препълването на стомаха може да засили регургитациите. Вместо да преследваме голям обем, увеличаваме качеството и хранителната плътност:

по-малък обем → висока хранителна стойност

Храната постепенно трябва да осигурява белтък, желязо, полезни мазнини, витамини и минерали. Не насилваме бебето да довършва порцията и избягваме прехранването.

При изразен рефлукс, лошо наддаване, отказ от храна, болка при хранене, често или силно повръщане, кръв в повърнатото или други тревожни симптоми хранителният режим трябва да бъде индивидуализиран след лекарска оценка.

Важно

Новите храни не се въвеждат по календар на всяка цена. При остро заболяване, повръщане, диария или значително нарушен апетит обикновено не е подходящ момент да експериментираме с множество нови храни.

Захранваме детето, а не на всяка цена да следим таблици или  схеми. Те са ориентир и се адаптират към  развитието на детето, поносимостта и здравословно състояние. Индивидуалния подход е най- добрия избор в захранването на детето.

Важно: Схемата е ориентировъчна и не замества индивидуалната консултация с лекар. Началото и темпът на захранване се определят според възрастта, развитието, начина на млечно хранене и здравословното състояние на детето. При недоносеност, нарушения в растежа, изразен рефлукс, хранителна алергия, тежка екзема или други заболявания захранването се индивидуализира.

Ръководството е разработено въз основа на препоръките на СЗО и ESPGHAN и е адаптирано за практическо приложение. Посочените възрасти, количества и последователност са ориентировъчни и се индивидуализират според развитието и здравословното състояние на детето