Днес бебетата се отглеждат при добри условия, а детската смъртност в развитите страни е сведена до биологичния минимум. Преди 100 години 25% от новородените не са преживявали до първата си годинка . Основният бич за високата заболеваемост и смъртност са били инфекциозните болести и много често диаричните гастроентероколити.

Малките деца често се обезводнявали в тежка степен, а антибиотиците все още не са били открити … Днес, когато в аптеката има поне 10 вида лекарства за повръщане и диария за детската възраст, когато разполагаме с голям набор от диетични храни, пробиотици и пребиотици, е много по-лесно да се справим с детските гастроентерити.

Преди около 100 г един забележителен и скромен педиатър измислил една простичка супичка от моркови, вода и щипка сол и спасил хиляди дечица от сериозно обезводняване и смъртоносна диария. Този лекар се казва д-р Ернст Моро.

Роден в словенско градче в границите на тогавашната Австроунгарска империя, той стигнал до извода за лечебните свойства на морковената супа. Няколко моркова , нарязани и сварени в малко подсолена вода и с добавяне на още около 1 л вода, пасирани като крем-супа се оказва изключителна диетична храна за бебета с диариен синдром. Много по-късно било установено по научен начин защо всъщност супата на Моро спасява от тежка дехидратация.

Киселите олиго-захариди от моркова блокират присъствието на патогенните бактерии и пречат на проникването им през ентероцитите – клетките на чревната лигавица. Така те блокират интоксикацията на бебето от отделените от тези бактерии токсични вещества и други техни отпадни продукти. Освен това семплата супичка е много богата на калий, натрий, соли. Това са точно тези йони, които се губят при диариите. Така супата набавя тези толкова необходими вещества за възстановяването на организма на бебето. Освен това, морковите съдържат много вит А С Е и Д ,както и калций, фосфор, магнезий и каротин. Този състав я прави уникална при подобни заболявания.

Д-р Моро е бил и много добър невропедиатър. На него е кръстен един примитивен рефлекс у новороденото – рефлексът на Моро. Нарича се примитивен, защото изчезва със съзряването на детското мозъче. Но който е наблюдавал новородено отблизо, знае как при разклащане на телцето му, бебето уплашено разперва ръчички настрани и нагоре и опъва крачетата. Пълната липса на този рефлекс в първите месеци може да значи съмнение за проблеми на нервната система. Присъствието му след 4м също е необичайно и налага консултации.

Д-р Моро участва активно и в разработването на противополиомиелитната ваксина/детски паралич/. Той живее скромно и семпло до смъртта си през 1951 г., така както отдадено и скромно дава своя голям принос в лечение на детските диарии.

С това напомняне за делото му поднасям своя поклон пред д-р Моро и напомням, че невинаги „големите терапии“ са с голям принос за нашето здраве. Злоупотребата с антибиотици днес, лечението с много и сложни комбинации е проява на безсилие и немощ пред предизвикателствата на болестите.

Усърдност, знания и наблюдателност са пътеводната светлина на добрия лекар. А скромността е украса за знаещия човек, който винаги си дава сметка колко по-добри има от него по света в този миг.